Преди няколко години в едно свое есе за инциативата на Jazz FM Radio да публикува поредица от текстове на някои от най-добрите български джаз музиканти, Антони Дончев пише:
“Взаимодействието между музикантите в различните формации е необходимо условие за изграждане на всяко музикално произведение. Това важи с най-голяма сила при импровизационната музика и джаза, тъй като там голяма част от произведението се създава в момента на изпълнението. Между “съмишлениците” се поражда особена духовна връзка, егото изчезва, започва мигът на сътворението… И затова усещането по време на импровизация е като полет… Веднъж, когато осъзнаем силата на импровизацията и това, което ни дава, няма връщане назад, защото полетът е несравним с нищо земно.”

Има нещо много символично в това, как усещаме музиката ние като публика, какво усещат създателите ѝ в мига на сътворението и факта, че неумишлено датата на този уникален концерт съвпадна с настъпването на пролетта… Потапяне до дълбините, разтваряне и полет, свързани с празнуването на новия живот!