Запечатани мигове, рефлексии по пътя към себе си, извървян от артиста във важен, интересен и пълен със споделяне етап от живота му, са мултиплицирани във фини метафорични текстови послания, изпълнени с радост, болка, любов и човечност.
Думите са вплетени в елегантни музикални линии, които ни повече, ни по-малко, заедно тежат с онази сила, която е възможна само от смесването на поезия и музика. Звуковата картина съпътстваща текста, на пръв поглед доминиращ в проекта, е замислена в деликатна фузия, между акустичен звук на пиано, контрабас, ударни инструменти, виолончело и флюгелхорн, ситуиран в интересен електронен амбиенс.
Костас Магинас – електроника, китари и аранжименти
Адам Сиагас – електро амбиенс
Росен Захариев – тромпет, перкусии.
Петя Иванова – текст, редакции, вдъхновение.