Деветата симфония на Бетовен изявява пълнотата на личността и творчеството му, не само защото това е естествено за късните опуси на всеки автор. В музикален план и като послание симфонията „узрява” през целия живот на композитора. Той попада на Шилеровата поема „An die Freude“ („Към радостта”) 30 години преди да напише симфонията си, още преди да напусне Бон и да отпътува за Виена през 1792. Поемата на Шилер е отпечатана през 1785 и става много популярна в немскоезичните страни. Първите опити за музика към текста Бетовен прави през 1792, в ескизните си тетрадки от 1798-1799 той нахвърля откъси, връща се към замисъла си през 1808, 1811, 1818 и през 1823 го завършва. Темите в симфонията имат свои прототипи в предишните му опуси: в песента „Взаимна любов” от 1794, Четвъртия клавирен концерт от 1806, Хоровата фантазия от 1808, третата песен по текст на Гьоте опус 83, кантатите „Леополд” и „Йозеф” от 1790, Втората симфония, „Фиделио” и увертюрата „Крал Стефан”.