Автор: Емил Петров
Въздействието на екстремната музика върху човешката психика винаги е представлявало интерес за науката. С времето димната завеса като че ли започна да се разбулва и всъщност се стигна до вече добре познато заключение, което въпреки всичко продължава да изумява непросветените. Ефектът от слушането на екстремна музика, била тя меланхолична или агресивна, не е стресов за организма, а точно обратното – успокояващ. Да, за голяма част от населението на нашата планета това е странно. И все пак, познато ли ти е усещането как след тежък и напрегнат работен ден шумната комбинация от рифове, бластбийтове и психарски грачещи вокали просто изсмуква негативната енергия от тялото ти? Ако отговорът е положителен, на правилното място си.
Новият албум на Brodnik събира всичко тежко, мрачно и умопобъркващо на едно място. И името му изобщо не е случайно. Along The Healing Path е катализатор и отдушник – 50 минути алфа и омега, всичко и нищо, космос и хаос; 50 минути безтегловност; 50 минути, в които всяка молекула умира и се връща отново към живота. Along The Healing Path е рестарт както за слушателя, така и за твореца.
Изданието е дебютно, но само по статистика. Зад Brodnik стоят добре познати в родния ъндърграунд лица, а името на проекта е вдъхновено от твърде рано напусналия този свят Боро Бродник – визионерът зад култовите Upyr и един от идеолозите на българския дуум метъл. Но макар че се явяват преки наследници на Upyr, Brodnik са много повече от това. В албума творческото съзряване и усъвършенстване е много сериозно. Музиката е класа от световен ранг, а зверската тежест изгражда зъл облик на записа, който доближава бандата в стилово отношение по-скоро до фюнеръл дуум величия като Evoken и Esoteric, отколкото до по-достъпната европейска дет-дуум сцена.
Но жанровият спектър при Brodnik далеч не се изчерпва единствено с дуум. Усещането към детайлите и композиционното разнообразие са от особено значение тук. На места се чуват трибалистични мотиви и обертоново пеене, украсяващи съответните пасажи със специфична ритмика и атмосферичност. Чистите вокали в Disenchantment пък учудващо препращат към готическите проявления на бавния метъл и напомнят за Type O Negative, Woods of Ypres и A Pale Horse Named Death, но в същото време в суровия тембър и умишлено нешлифованото изпълнение на Явор Димов се долавят вдъхновения и от класици като Pagan Altar, Saint Vitus, че дори и Black Sabbath.
По-тихите и лирични моменти, в които китарата остава с чист тон, внасят динамика в албума като освен на гореспоменатите чисти вокали, те дават възможност за развитие и на други инструменти. Втората половина на Disenchantment, например, позволява на баса да се отдели от ритъм секцията и да заеме по-централна позиция. Разбира се, очакванията за водещата сила тук бяха насочени към ударните партии на Емилиян Щерев и до голяма степен те бяха оправдани, но светлината на прожекторите със сигурност пада върху Пламен Колев и всичките откачени семпли, синтове и шумотевици около него. Имплементирането на тези звуци е безспорно най-впечатляващата част от албума. Особено въздействащи са в откриващата Wretched Mirror и съответно в епилога Moonbled, но приятна роля имат и след средата на Slumber’s End и… абе очевидно навсякъде. А когато дори те заглъхват, тогава идва ред на бруталния класически дет метъл риф. Чуй първата част на Disenchantment и ще се убедиш.
Along The Healing Path е сред най-ценните рожби на българската метъл сцена. И ако това се нарича дебют, само можем да си представим на какво още са способни Brodnik.
Чакаме!
На корицата: © Along The Healing Path | Обложка: Диана Данова