Автор: Стефан Стефанов
Брас музиката е сигурна забава, а разнообразието от възможности за интерпретация в този стил гарантира добро изкарване. Няма как да бъде иначе, предвид, че изживяването е в ръцете на цял оркестър. Като цяло е трудно енергията на брас музиката да бъде сравнена с който и да било друг дял от популярната музика. От една страна наличието на толкова много интрументи създава една впечатляваща стена от звук, от друга – тя не звучи като никоя друга. В нея има по равно от вдъхновението на джаза и от достъпността на попа.
Именно поради това изявите на състави като Brass Squad не са за изпускане. Техният свеж брас полъх оживи вечерта преди големия сняг на 24 ноември и какво по добро начало на зимата, наистина? Една вечер на енергична музика, която лесно достига до хората и им дава точно това, от което те се нуждаят: мелодии, които лесно вкарват ритъм в тялото, докато слушателят несъзнателно започва да тактува с крак. Без съмнение, в звука на Brass Squad има една тържественост, сякаш всеки момент ще се случи нещо важно и то действително се случва.
Поводът за концерта на бандата в софийския клуб Singles бе тяхната четвърта годишнина на сцената, а първият сет започна с интерпретация на Livin On a Prayer, която би усмихнала всеки фен на Bon Jovi. Истината е, че каквато и трактовка да направи брас музиката, тя никога не е грешна – дали когато става въпрос за доказани поп хитове на състави от миналото като Boney М и ABBA или артисти от това хилядолетие като Бритни Спиърс. Разбира се, ако има духови инструменти, балканските ритми не могат да бъдат пропуснати, защото не е тайна, че хората тук обичат да се веселят качествено и по всяко време. Не един или два оркестъра имат творчество, което доказва, че нашият край е гостоприемен към музика за сватби и погребения, и всичко по средата. Последното изпълнение на Brass Squad завърши еклектичния първи сет с Killing Me Softly with His Song – една песен с много почитатели и още повече кавъри.
Наличието на собствена музика е знак за израстването на една група като такава и в този смисъл е много добре, че втората част на концерта продължи с пет авторски парчета. Brass Squad имат какво да кажат и го правят с песни, като Tomorrow, Feels Like Something и Heroes, които имат собствен живец и носят свой автентичен почерк. Авторската музика на бандата е свидетелство за това, че Brass Squad търсят своето нещо в музиката и го търсят на правилното място. По принцип, с търсенето често идва и намирането, а на тези осем момчета изглежда им се получава.
По традиция много от младите хора демонстрират хъс за развитие, но в случая с Brass Squad желанието е допълнено от наличие на качествени музиканти, които съвсем очевидно владеят добре инструментите си. Това прави впечатление в изпълнението на живо, а тук е моментът да се спомене, че освен водещия брас отряд, Brass Squad разполага и с много стабилна ритъм секция. С други думи, това е състав, който заслужава да бъде чут, независимо от повода или сезона.
Събитето на 24 ноември трябваше да завърши със сета на Brass Squad, но вечерта неочаквано продължи в същия вихрен дух. The Breakthrough застъпиха с много качествена с музика, която привика хората да се развихрят на дансинга пред сцената. Репертоарът на бандата включва редица отлични примери за това защо ранният рокендрол стремглаво си проправя път в класациите през 50-те. Хората искат да танцуват, да се забавляват и да си прекарат добре извън грижите на ежедневието, а тази музика е създадена, за да им предостави тази възможност. Освен всичко, в обхвата на The Breakthrough попадат стари джаз стандарти като Mack The Knife, поп хитове от 60-те като Spooky на Дъсти Спрингфийлд, рок хитове от 60-те като Come Together на The Beatles и вечни блус класики като My Babe на Литъл Уолтър и Spoonful на Хаулин Улф.
В крайна сметка, една вечер, която бе започнала с очакването за качествен брас, завърши като фестивал на музикалното многообразие. Това беше трибют към големите имена, трибют към авторското творчество и почит към таланта като цяло.