За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Българските албуми на 2018-та (част 2)

Колаж: БМА

И така, смелото начинание да отличим българските албуми за изминаващата година продължава. Искрено ви благодаря за позитивните отзиви към първата част по темата. Знам, че всички оценявате колко е важно да сме без стилови граници, с широко отворени уши към новото и с безрезервна подкрепа към музикантите. А те, уверявам ви, дават повече, отколкото дори ние с вас можем да си представим. Затова трябва да си ги ценим подобаващо.

Koka Mass Jazz – ‘Elephunky Trip’

Едно от бижутата на българската музика в последните няколко години се казва Koka Mass Jazz. Проектът на музикалния продуцент, композитор и артист Константин Кацарски (познат ви и в малко по-различно ампоа от дуото Блуба Лу) отдавна срещна своите фенове далеч извън границите на нашите земи. При това го прави със заразяваща усмивка, перфектно чувство за груув, модерни музикални идеи, възприели най-добрите примери на джаза и фънка от 70-те и 80-те, с единственото желание да те накара да танцуваш.

Защото музиката на Koka Mass Jazz е най-вече за краката. Това директно си личеше от заглавието на първия албум ‘Groovy Jam Shoes’, издаден през 2015-та под шапката на американския лейбъл Cold Busted. Три години по-късно, Косьо Кацарски любезно ни кани на пътешествие, заедно със своя обновен и вече международен екипаж. В него към могъщите музиканти Димитър Льолев – алт-саксофон, Мартин Ташев – тромпет, Георги Янев – китара, Милен Кукошаров – клавишни, Петко Славов и Спас Кацарски – бас, създаващи всеки път дори повече от коледно настроение на сцената, се вплитат отвяващи вокални линии. Заслугата за тях е най-вече на фронтдамата Кристина Кокорска – Криста. Нейното присъствие и ефирни идеи се чуват в шест от седемте парчета (това едното, което ви се губи, просто е инструментално) и изграждат свързващата нишка между композициите в албума. А в него се долавя американската афро-соулфул енергия на Харлем, долетяла директно от Голямата ябълка на крилете на гласа на Tiffany Blu. В парчето ‘Summer Soul’ изпълнителката ми спестява излишните обяснения, разказвайки за себе си от първо лице по емоционален и взривяващ начин. Несъмнено един от най-добрите тракове на Koka Mass Jazz, поне засега.

Всъщност смело изказване за фен на модерния хип-хоп звук, но все пак ми е трудно да скрия симпатиите към скокливия и безкомпромисно ритмичен флоу на Боян Левчев, a.k.a. Big Misty. Чувството му за брейкове, американо-английският-или-какъвто-си-пожелае акцент, напомнящ дори на класата на агенти като Антъни Кийдис от Red Hot Chili Peppers, те оставя без дъх само докато се опитваш да му следваш мисълта.

Но, както уточнихме, в ‘Elephunky Trip’ ни се открива пътешествие, в което изцяло мисленето и гид частта е в сигурните ръце на Константин Кацарски. А за вас остава изцяло удоволствието да се раздвижите, смело удряйки бутона repeat тук:

Odd Crew – ‘The Lost Pages’

Групата, която отдавна е осъзнала една от най-важните съставки за успеха в съвременната музика – формулата да трансформираш идеите си, творчески да се предизвикваш, без обаче да забравяш с какво се отличаваш от колегите си.

2018-а беше супер успешна и за пореден път стратегически отлично премислена година за Odd Crew. Алтърнатив квартетът през март издаде своя първи акустичен албум, записан лично, в атмосферата на изцяло вгледан в себе си проект. ‘The Lost Pages’ олицетворява смело начинание, различна стъпка в историята на една от най-успешните ни алтърнатив банди, описана от лийдинг китариста им Васил Първановски като съвсем естествена. Причината: от дълго време идеята да хванат акустичните си китари и да излеят всичко, каквото се таи в сърцата им, е отлежавала и е изчаквала точния момент. Той настъпва и се разгръща в целия си блясък в рамките само на две седмици. Период, в който Odd Crew записват, живеят, мислят и се провокират заедно, създавайки 14 песни изумително стилни, зрели и разнообразни като подход и в същото време емоционално скрепени. Композиции, които сякаш искат да подскажат и на тепърва прохождащите инди банди, че музиката трябва да носи послания, трябва да говори и да вълнува сетивата на слушателите.

И това не са особеностите на поотминалите времена на блуса, помитащата рокендрол вълна или гръндж протеста на 90-те. Това е белегът за песни, които остават в съзнанието ни и в които откриваме с отбележителя до къде сме стигнали с живота си. Когато усетим, че се губим.

Svilen Noev – ‘Different’

‘Остава’ завинаги ще бъдат групата на моите тийн години! Или по-скоро любимата банда, която можех да чуя, пипна и в последствие да се запозная дори с музикантите от нея. Всеки бил някога на късно декемврийски live на “Остава” в Club Backstage пази сантиментални спомени за грабващите вокали на фронтмена Свилен Ноев, за начина, по който някак загадъчно приковаваше погледите и за онези винаги хитри коментари между парчетата.

Още тогава бяхме наясно колко специален музикант и творец е Свилен. Негови все пак са великите идеи за песни като ‘Елвис/Радио’, ‘Моно’ и разбира се вечната, в най-хубавия смисъл на думата, ‘Шоколад’. И всъщност Свилката, както се сещате сами, е автор на почти всички причудливи и толкова космически по алтернативен начин лирики в дискографията на “Остава”. Албуми, създали вкус и възприятия към истински стойностната китарна музика в години, когато нямаше какво толкова да ни разсейва.

През всичкото това време ми се въртеше в главата как биха звучали соло парчетата на безспорно инди, но и измислящ перфектни поп кукучки агент като Свилен. Дълго чаканият отговор се появи тази есен и носи името ‘Different’. Действително албум далеч по-различен от онова, което много хора очаквахме, но все пак любимият ни фронтмен неведнъж ни е подсказвал, че най-важното е да бъдеш верен на разбиранията си. Тогава можеш да бъдеш сигурен, че си предал искрена емоция на публиката.

Подкрепен от жестоки музиканти като Даниел Петров – барабани, Иво Чалъков – китари, Мишо Шишков – клавишни, мандолина и каквото по-екзотично ви се причува и не на последно място звук, оформен с чувството за прецизната електроника от Георги Станев (екс-продуцентът на Gravity Co.), Свилен ни развълнува за пореден път с отличителните сингли ‘Different’, ‘Jesus’, ‘You’ и ‘Minute’. В тях присъстват задължителната акустична китара, типично брит мелодиите, лесно запяващи се от феновете, но и любопитен подход към аранжимента и бийта на тези 8 композиции.

Тях можете да слушате сега тук, докато чакаме още нова музика от Свилен Ноев:

Theodosii Spassov & Ivan Shopov – ‘Infusion’

Двама музикални магьосници от друго измерение. Така най-точно бих опитал да опиша вездесъщия Теодосий Спасов и все така вглъбения в детайла музикален продуцент и артист Иван Шопов. В края на ноември те зарадваха своите почитатели с донякъде изненадващия съвместен проект ‘Infusion’. Композиции, говорещи на сетивата със своите безбрежни картини, природни илюзии и усещане за простор и необятност.

Емоциите и стиловете се преливат като в палитрата на майстор художник. Темите на десетте пиеси се наслагват върху матричните бийтове на Иван Шопов, водени от атмосферичния кавал на Теодосий Спасов. Мелодии, красота, изящество струят от всяка нота, от всеки пасаж, изсвирени от световни виртуози, включващи се в химическия процес по балансиране на пространствените мисли. Сред имената на гост музикантите личат тези на френския тромпетист Ерик Труфа, полският мулти инструменталист Гжег Пьотровски, българският тромпетист, от години работещ в Холандия Димитър Бодуров, изумителният перкусионист Мино Синелу, разкошното трио Авигея и още, и още брилянтни музиканти.

Всеки от тях допринася със своите разбирания и усещания за модерния world music звук на ‘Infusion’, за да се получи един от най-стойностните български албуми за 2018-та година.

TromBobby – ‘Run’

Божидар Василев – Trombobby е лидерът на Southwick и DAYO – две формации, трасирали пътя за бийт звука еклектик соул усещанията и ню джаз културата на Западния бряг по нашите ширини в последните години. Якото при Боби е, че ако си журналист и пишеш за музика, няма много смисъл да се опитваш да обрисуваш създаденото от него. Всеки меломан го чувства по неговия си начин, разтапяйки се на малки формички удоволствие, докато наблюдава вселената през окуляра на телескоп в Обсерваторията ‘Грифит’. Мястото, където творческите изпарения на LA се събират в едно, за да отпътуват към ъгълчетата на съзнанието на слушателите.

А тези, изживели ‘Run’ – дебютният запис на Trombobby – продължават да клатят одобрително глави на неговите превъзходни бийтове, достойни за световния ефир на мега сили като Beats 1 – радио платформата от ново поколение на гиганта Apple, несравнимото ъндърграунд общество Soulection и музикални лейбъли като Brainfeeder. И ако моите думи ви звучат прекалено високопарно, то молбата ми е да напишете в youtube търсачката две думи: DAYO и Will Smith. Нататък ще бъде излишно да разказвам.

Все пак ми се иска да добавя – ‘Run’ се появи под шапката на смелия инди лейбъл Sofia Beats, издал  през 2018-а още прекрасните албуми на продуцентите Boyan и SMYAH. Тях също препоръчвам да си усилите на макс в хладните зимни вечери с чаша йегер в ръка, разчитайки на надежден bass саунд доставчик.

Tube Hedzzz – ‘Beyond’

Tube Hedzzz са рокендрол група, атакуваща възприятията ти с всички позволени и непозволени средства. Тотален дриймтийм, съставен от китариста и фронтмен Ангел Дюлгеров, чието израстване в писането на красиви мелодии (задължително чуй нежната ‘Am I Dreaming’) и помитащи, директни рифове (летящият старт с разкъсващото и режещо парче ‘Broken Machine’ и не по-малко екстремното ‘Mr Nice Guy’) напълно в синхрон с това, което умеят най-добре банди като Queens of the Stone Age и Them Crooked  Vultures, е повече от осезаемо. Като добавим чистата и адски гъзарска енергия на топ барабаниста Росен Ватев, бас изкусителя Веселин Веселинов – Еко със солиден опит във всякакви причудливи музикални форми и новото попълнение Пламен Денчев и неговите явно добре стаявани във времето инди клавирни линии, някак си се досещате колко добре звучи записът ‘Beyond’.

В заглавието също няма нищо случайно. Групата надгражда блус и алтърнатив емоцията от последния си албум ‘Back to Bluezzz’, търсейки нови изразни средства по пътя към измислянето на дванадесетте парчета. С тях Tube Hedzzz целят да ти поразбутат спокойствието на навика и ежедневието, да ти припомнят, че най-сигурният начин да се развиваш е като преобърнеш кутийката и опиташ да бъдеш още по-креативен от стореното до тук.

Четиримата музиканти се справят повече от успешно с тази задача. Без гръмки изказвания, планирани междугалактически турнета или вредно пренавиване, с умерени експерименти в писането на лириките,  те се забавляват с пулсиращите си композиции, отдавайки се изцяло на китарното вдъхновение. А то при всяко следващо слушане те обзема все по-безпощадно, докато в един момент усещаш как си припяваш тотално класните брейкове на песента ‘Chasing Time’ – моят личен фаворит.

Открий кои са твоите парчета за repeat в ‘Beyond’ – албумa на Tube Hedzzz, който ни връща надеждата, че на бумтящия рокендрол факел, запален от нестихващия блус огън, все още му е твърде рано да слиза от сцената.

Изключително щастлив съм да отбележа затвърждаването на българската музика на всяко ниво, във всеки стил през последната година. Устремът от предходната се запази, артистите продължават да работят с желание и вяра в стойността на своето изкуство и напълно заслужено публиката им се увеличава на всеки следващ концерт. Сигурен съм, че през 2019-а ще имаме още страхотни поводи за споделени музикални емоции. Само като се замисли човек за предстоящите интригуващи продукции от Funky Miracle, Hayes&Y, YVA Yankulova, Dead Man’s Hat, DAYO, Bears&Hunters и може би дори завръщане с авторска музика от Руши Видинлиев и Gravity Co., осъзнава от какво значение е и емоционалното, интересното медийно представяне на българските артисти. Не просто механичното препредаване на прес съобщения, а разказването на истории, огледали се във всяка любима песен на меломаните. Тези, които продължават вярно да подкрепят българската музика, но и чиито очаквания се увеличават след всеки следващ успех. А какво по-хубаво от това?!

Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура” 

 

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg