За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Българска музикална работилница 2018: пътуване в света на българските електрически китари и басове на световно ниво

Знаете ли, че в България се произвеждат електрически музикални инструменти на световно ниво? “Да!” – ще кажат някои, “Така ли?” – ще кажат други. Честно си признаваме, че нашият екип беше по-скоро от втората група. И затова на моменти се чувствахме като Алиса в страната на чудесата или пък като Фродо в замъка на Елронд. Е, почти.

Първата Българска музикална работилница събра на едно място един специален вид лютиери:  създателите на уникални, поръчкови музикални инструменти, които изпълняват и най-смелите, щури и екстравагантни мечти на рок и джаз музикантите. Всъщност, на етно и поп музикантите също. Не само в България. В целия цивилизован свят, в който на музикалната сцена има място за електрически китари, басове, цигулки и … гъдулки. Събитието на 29 септември 2018 събра в Joy Station мнозина от най-добрите ни китаристи и лютиерите, които създават инструментите за тях. В енергична програма, която съчетаваше презентации на китари, усилватели и прочие на сцената с тихи, но ентусиазирани разговори с лютиерите, безшумно пробване на представените от изложителите инструменти и размяна на безброй идеи и координати.

Срещата предложи на незапознатите до момента с нивото на производителите на поръчкови инструменти от тези видове у нас океан от любопитна информация и нов поглед към много неща: например, към дървесното богатство на нашите гори или пък към новите пътища, по които се развива през 21 век един от най-популярните и най-древните народни инструменти у нас: гъдулката. Специален екзотичен акцент, сътворен от лютиера Деян Денчев, който твърдо обеща да бъде гост в някой от следващите месеци в проекта “Виж музиката!”.  

А някъде между скромните щандове на изложителите всички тези забележителни български професионалисти – лютиери бе скрито друго царство – на цигулката, превърната в електрическа по различен от толкова често срещания напоследък ултра комерсиален начин: едновременно запазила изискаността, пропорциите и богатстовото на звука на класическия струнен инструмент и добила страхотно метъл излъчване благодарение на дизайните на специалния гост на Работилницата Джеф Стратън. Очаквайте скоро и огромното и много интересно интервю, което той даде специално за екипа на проекта “Виж музиката!” на БМА.

    

Първата Българска музикална работилница бе и още нещо: осъществената мечта на организатора на събитието Костадин Димитров (KD Guitars and Basses), успешното начало на поредица от срещи между лютиери и китаристи, обединени от общото желание да създават уникални музикални инструменти. Разбира се, на презентациите на различните китари и апаратура звучеше здрав рок и метъл. Но каква по-подходяща музика може да има в този случай? Ето какво сподели като първи впечатления нейният създател в разговор с Евгени Василев.

Какви са впечатленията Ви от Работилницата?
Трудно мога да кажа какви са впечатленията ми от Работилницата. Устата ми не се е затворила, което означава, че постоянно има за какво да говоря и явно има до известна степен интерес. Радвам се, че залата не е празна и виждам познати и непознати физиономии. Като цяло не знаех какви очаквания да имам. Поставихме си за цели нашите очаквания да бъдат чисто покриване на организационните изисквания и нивото, на което трябва да се проведе работилницата. Това означава да нямаме провали в организацията и да нямаме пропуски в презентациите. Цялото материално  и техническо осигуряване да бъде налице, за да може както изложителите да се чувстват комфортно, така и посетителите да бъдат посрещнати добре. Умишлено ограничихме нашите очаквания до това ниво, защото това можем да контролираме. Всичко останало зависи вече от това до каква степен хората са решили да видят в това събитие нещо, което ги интересува.

Има ли интерес от млади музиканти?
Имаше две дечица на някъде около 5-годишна възраст. Те се зарадваха повече на бонбонките тук на масата, но съм сигурен, че след време ще бъдат музиканти, защото са в музикантско семейство. Така, че това засега са най-младите музиканти. Виждам ги в бъдеще като такива. Иначе да, има млади хора, които идват, тестват инструменти и задават въпроси. Къстъм инструментите не са за всеки. Не всеки може да усети предимството им. Задължително е да тръгнеш с инструмент, който те кара да се чувстваш удобно при свирене. Колкото повече практика трупаш, колкото повече опит имаш, толкова повече твоите критерии и ниво на свирене изискват инструментът да бъде друг. А тези други неща, които се изискват, не могат да се намерят в обикновен инструмент. Няма как една китара от магазина да покрие всички твои изисквания. Тогава се появяваме ние – лютиерите и правим мечтания инструмент, който покрива всички изисквания на музиканта. Хубаво е като се вземе инструмент да се свири на него, а не да се пази от драскотини. Трябва да се трупа практика и опит. Инструментите трябва да се експлоатират максимално, за да се разбере какво могат да дадат.  

Работилницата даде възможност на млади китаристи да разкажат за своята среща с поръчковите китари, за разликите от стандартните инструменти и за музиката, която твориш с инструмент, в който са побрани всички твои мечти. Един от музикантите, с когото разговаряхме за това и който бе на сцената на Българската музикална работилница, бе Радослав Маринчев (на снимката отдясно)

Какво е чувството да притежаваш къстъм китара?
При мен ситуацията е малко по-различна. Имах една китара, в която бях много влюбен. Като всеки първи инструмент. Тя не беше нито от скъпия, нито от евтиния клас, а някъде по средата. Бих казал доста добър инструмент за всеки начинаещ музикант. Проблемът е, че много от хората имат дълги пръсти, а за хората, като мен, които нямат такива си е наистина проблем (смее се Радослав). Китарите се правят в определен стандарт и всъщност доста от така наречените грифове не пасваха на моята ръка. Това бе така, докато не срещнах Емил Михайлов от Djerdjinski Custom Guitars. Той много ми помогна. С него дълго време коментирахме и избрахме перфектната големина гриф, тяло и визия на инструмента, така че да може да подпомогне моето свирене. Аз съм млад музикант, но смея да твърдя, че наистина има голямо значение с какъв инструмент свириш. Не смятам, че човек трябва да мине през десетки китари, за да открие своята. Важното е да знае отначало какво иска, като саунд и въобще начин на изразяване чрез своя инструмент. Къстъм китарата е пряк път към нещо с доста голямо качество и въобще нещо лично към самия музикант …. 

Създаването на какъвто и да е поръчков музикален инструмент е сложен процес, който изисква време, идеи и качествена комуникация между музиканта и – в този случай – лютиера. За участващите в Работилницата лютиери създаването на уникални китари и басове се оказа нещо напълно различно и далечно от обикновена работа: мисия, сбъдната мечта, възможност да сбъднеш мечтите на друг, споделящ твоята любов към китарите. Сигурно усещането да видиш “своя” китара в ръцете на прочут музикант е прекрасно … Ето какво разказа специално за “Виж музиката!” и лютиерът Емил Михайлов – Djerdjinski Custom Guitars

Защо избрахте да станете лютиер?
Занимавам се с това от повече от двадесет години в мазета и тавани. Бил съм финансист през цялото това време. Имам икономическо образование. Работил съм като финансов мениджър в големи предприятия. След раждането на третото ми дете реших да се отдам изцяло на това занимание: да произвеждам китари. Винаги съм искал да бъда такъв, просто го осъществих на по-късен етап от живота си.

Как протича процеса по изработването на дадена китара?
От самото начало бях решил да не произвеждам просто инструменти, а да съм класически custom shop. Идва клиент при мен, казва какво иска да бъде изпълнено и аз го изпълнявам по неговите изисквания. Обикновено стартираме с предварителна подготовка и уточняване на идеите. Клиентът понякога няма ясна представа какво иска да притежава. Тук се включвам аз. Правя му проекти, които изрязвам от некитарни материали, за да може той да хване един реален инструмент в ръцете си. Да види как изглежда на огледалото и дали му харесва. След това започваме да надграждаме. Изясняваме какъв тон търси, какви материали да бъдат вложени, за да може да зазвучи и изглежда по начина, по който е искал.

Има ли разлика между китарите от преди 40 години и тези, които се произвеждат в момента?
Наистина има разлика между сегашните китари и тези, които са били изработени преди 40 години. За това всички се прехласват по винтидж китарите, които звучат страхотно поради факта, че дървесината през средата на миналия век не е изложена на сегашните климатични особености и е расла по съвсем друг начин.

Какви са методите за работа с дървото и какви видове дървесини е препоръчително да се използват?
В момента дървото се отрязва и след една седмица могат да ти го дадат за работа, защото е минало през две сушилни. Или иначе казано, е изсъхнало принудително. Класическите материали, с които се работи, като хондураски махагон, азиатски палисандър, са материали, които са забранени за сеч. Много трудно се намират вече. В интерес на истината в момента осъзнавам, че колеги в европейски мащаб са се насочили в материали, които не са стандартни за направа на китари. За пример мога да дам бамбука. Китарите, изработени от него, са на много добра цена и имат добра визия и дизайн. В България също имаме добри дървесини поради умерения климат в страната. Има продължителна влажност през годината, което прави дървесината много приятна, звучна и плътна. Кленовете и ясените са много добра дървесина за работа. България има добра дървесина.

Трябва ли да се изчака дървесината да изсъхне и ако да, до каква влажност?
Класическата влажност за работа с дървесината е около 6%, която в работен процес достига и до 11%. В този диапазон дървесината може да бъде обработвана за китара. По-висока влажност води до перманентно изсъхване впоследствие. Получават се изкривявания, измятане на дървесината, напуквания и др. Китарата не става добра. Не става звучна. Според мен този процес на изчакване, за да може китарата да изкара звук, е интересен. Нещо на молекулярна ниво се подрежда вътре в дървесината от вибрацията на струните. Дори една американска компания е измислила устройство, което до седемдесет и два часа разсвирва китарата. То се слага върху струните и създава постоянна вибрация, което позволява на китарата да се отвори – особено когато става въпрос за акустични инструменти.

Интересуват ли се все повече младите музиканти от къстъм китари?
Според мен има насищане на класическите модели от големите марки, а това кара младите музиканти да търсят свое усещане за инструмент. Всъщност един музикант да направи свой къстъм инструмент е много важно за него. Досега не съм виждал мой клиент да няма страст към китарата, направена само за него. Усещането е съвсем различно от това да си купиш един бездушен инструмент от магазина. Целият процес на изработка се преживява. Има един момент, в който затваряме процеса на цветове и на форми. Изгражда се китарата като корпус. Той идва, вижда я, хваща грифа. Стресиран е от вида й, когато не е лакирана и когато не е оборудвана с хардуер и електроника. Накрая идва и последният етап, в който клиентът идва, отваря си капака на куфара и вижда завършения инструмент. Това е най-приятният момент…

И така, първата Българска музикална работилница вече е факт. Тя приключи с презентация на китарата Силвия (KD Guitars and Basses) тип “пепкастър” на Петър Главанов от АКАГА. Както можете да се досетите от самото име, Силвия е уникален инструмент, който съчетава в едно най-успешните практики на китариста на сцена. А песента в инструментална версия, с която завърши програмата на събитието, беше “Високо, високо” на ФСБ. Дали защото на такова ниво са българските електрически китари и басове? Или защото организаторите вече се целят в по-високи цели със следващото събитие от поредицата работилници? Предстои да видим през 2019 …

Снимки: Боби Костадинов, Силвия Николова, БМА

Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

 

 

 

 

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg