Автор – Стефан Стефанов
Троен празник в края на декември е награда за една година на възходи и падения, на осъзнаване и дежурни заблуди. На Стефановден, лето 2023-о, Babyface Clan и Jasmine Whale опитаха да срутят клуб Строежа, но оставиха започнатото за следващия път. Такъв със сигурност ще има и това е логичното развитие на нещата, тъй като местната сцена има своите спонтанни изблици на концептуално творчество и маниакално непокорство. E, двойният концерт на 27-и декември беше манифест на именно на тази радваща жизненост.
Jasmine Whale са от групите, които имат страхотно излъчване на сцената още от самото начало. Има нещо много разбойническо в аурата на тази банда или по-скоро става дума за липса на придържане към условности и порядки. В следствие на това, Jasmine Whale са първоизточник на много стегнат и твърде буен рокенрол, който препуска с бясна скорост по пътя, с изключени светлини. Бодливите текстове само допринасят за този пулсиращ ефект в една паралелна вселена, в която нищо не е, каквото изглежда и никой не е в безопасност.
Jasmine Whale имат още един коз в ръкава – сценичното поведение на вокалиста Димитър Василев – Нуфри напълно отговаря на нахакания имидж на групата и добавя автентично обаяние към изпълнението. С две думи, Jasmine Whale е може би най-добре пазеният рок заговор в България към момента, а ако някой иска да разкрие заверата, то най-добре да иде да ги чуе на живо.
Колкото до Babyface Clan, тази група вече е оставила своя отпечатък в българската рок музика и вече няма какво да доказва, но може да показва. Още навремето Кланът развиваше своите метаморфози в собствена автономна република и защо не – всеки прави, каквото може да си позволи, а Babyface Clan обичат да си позволяват. Известно е, че тази група също разполага с един харизматичен фронтмен, който има дарбата да общува с публика по завидно непринуден начин. Освен всичко, идеята за сценична персона като цяло е чужда на българските музиканти, но, за сметка на това, е разработена до съвършенство от Насо Русков. Благодарение на неговата естествена артистичност, изпълненията на бандата на живо се превръщат в своеобразен рок театър; едно преживяане, което навлиза в съзнанието без да чука и остава там, колкото си иска. От друга страна характерният помитащ звук на Babyface Clan се дължи на сериозното качество на инструменталите – когато вокалистът се скрие за малко от поглед, музикантите довършват започнатото с широк размах.
По време на една от паузите между песните стана дума за посещаемостта на концертите на български групи, но Babyface Clan не могат да се оплачат от липса на внимание. Това само по себе си е впечатляващо, но по-важното е, че те са сред малцината местни ветерани, чиято музика е актуална за по-младата аудитория. По всичко личи, че наследството на Babyface Clan е хванало здрав корен и песни като Magnifying Glass, No Pressure, Caterpillar остаряват по възможнo най-добрият начин. А когато музиката на бандата най-сетне бъде изпратена в космоса, извънземните ще бъдат убедени, че Насо Русков е президентът на Земята.
Великото на всеки сет на Babyface Clan не е това, което дава, а това което остава. Слънцето е изгряло по средата на нощта. Пролетта е дошла по средата на лятото. Нищо не е, каквото го познаваме, но е каквото е – вземете го или го върнете по чашите.