За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Alek Sandar: Без изкуство няма вдъхновение, а без вдъхновение няма какво да те задвижва да твориш

Alek Sandar е от онези хора, на които от пръв поглед им личи, че не са живели дълго в България. Винаги усмихнат, той умее да заразява със своя позитивизъм, който е толкова искрен, че се предава с лекота на околните. Роден е тук, но на 7-годишна възраст заминава със семейството си в Берлин, а около десетилетие по-късно се отправя към Ню Йорк. Известно време се занимава с мода и дори дефилира по време на Седмицата на модата там, но негова истинска страст си остава музиката – както в кадър, влизайки в образа на изпълнител, така и зад сцената като продуцент. Срещаме се, за да си поговорим за най-новата му песен, ролите в живота и кой е най-ценният професионален урок, който е научил от своя баща – оперен певец в Германия.

Първите ти песни са на английски език, но неотдавна започна да пееш изцяло на български. Защо направи този преход и въпреки че музиката е универсален език, на кой се чувстваш повече себе си?
Много добър въпрос. През годините често ми пишеха да пея на български, но тогава не се възприемах да пея на този език, може би защото наистина живеех повече в чужбина. Не се чувствах уверен. Но след участието ми в едно TV реалити шоу станах по-известен на българския пазар и придобих увереност да пея на нашия език. Всъщност първата ми песен на български дебютира наскоро и нейният бийт предразполагаше да бъде на мелодичен език като нашия, със сигурност не беше подходяща за английски.

Видеата ти винаги са визуално изпипани до последния детайл, затова ми се иска да споделиш какви са, според теб, ключовите елементи в перфектния видеоклип?
Благодаря ти и за този въпрос. Интересното е, че дори и хейтърите си признават, че клиповете са добри. Винаги съм се старал изключително много и от самото начало си поставям високи летви. Може би до някаква степен всичко това се дължи на факта, че започнах да снимам първите си клипове в Ню Йорк. Още тогава там навлизаха HD, 4К и всякакви подобни технологии, които първо се появяват в Щатите, а след това и по целия свят. Не на последно място, стайлингът също винаги е бил на особена почит. И когато започнеш да следваш подобни стандарти, след това няма как да свалиш нивото.

Връщаме се назад във времето, за да си припомним дебютната ти песен “Creature In Me”, видеото към която е истинско произведение на изкуството. Всъщност доколко то заема място в творчеството ти и под какви форми се проявява?
Изкуството е много важно за мен, от него тръгва всичко. Без него няма да има вдъхновение, а без вдъхновение няма какво да те задвижва да твориш. Когато работих върху “Creature In Me”, целта ми беше да покажа цветното, различното и не само различното на всяка цена, но и високото изкуство, high art. Исках да включа в проекта хората от арт сцената на Ню Йорк, които познавах и с които имахме честта да работим заедно: Йозмит и много други. Видеото е като моята визитка тогава, на тогавашния Alek Sandar; на моя свят и моите приятели в Ню Йорк. Тогава Lady Gaga беше в пика на своята кариера и когато се разбра за песента в България, някои медии ме бяха определили като българската Lady Gaga. И знаеш ли, сега всичко се връща много бързо. Преди в модата казваха, че всичко се повтаря на 30 години, но сега това се случва на 15. Усещам нещо подобно и в музиката. В началото клиповете ми бяха много цветни, много авангардни, постепенно този стремеж към хипер цветното поотмина и навлезе акцентът върху личността – да гледаме тялото, да следим Instagram, а сега сякаш се позавръща тази вълна на лудото.

За какво пееш, какво искаш да кажеш с твоята музика?
Издавам различни неща сякаш за различните фази в моя живот. Първо беше авангард с “Creature In Me” и “I Adore You”, след това се появи по-комерсиална моя част, чието звучене беше повече euro dance. Сега пък новата вълна, която в момента ме е заляла, е българското, но се опитвам да внеса по малко от нещата, които съм видял в чужбина, откъм стил на пеене и визуално представяне. Може да се каже, че в различните периоди от живота си пея за различни неща. Имаше моменти, в които музиката ми беше за любов, а сега е повече за парти.

Живееш между Ню Йорк, Берлин и София. Ясно е, че сцените се различават сериозно помежду си, но какво си взимаш ти от всяка една?
Много интересен въпрос. Да започнем от България. Сцената тук за мен е супер приключение, понеже тук вече повече хора ме разпознават, особено след шоуто, в което участвах. В Ню Йорк също ме разпознават, но хора от моя кръг. Но пък там имам нещо, с което много се гордея: аз съм един от малкото български изпълнители, да не кажа единственият, който е изпълнявал собствени песни на фестивали, клубни сцени като Webster Hall – най-голямата сцена за клубни изяви в Ню Йорк, Terminal 5 и други. Бил съм няколко пъти там и хората са идвали, за да чуят Alek Sandar. Това ми дава Ню Йорк. Неслучайно хората казват “if you make it there, you’ll make it anywhere” (“Aко се справиш там, ще се справиш навсякъде” – бел.a.), това ми остава за цял живот. В Берлин не съм се изявявал отдавна, последно там бях на сцена преди 4 години и повече пусках като DJ. Там сцената е предимно електронна, не толкова комерсиална. Там можеш да намериш поле за изява.

А какво ти се иска българската музикална сцена да прихване от световните?
Иска ми се да има по-малко злоба. Не казвам, че в чужбина тя отсъства, напротив, но когато там коментират т.нар. хейтъри, сред тях винаги има и положителни отзиви, докато тук много хора решават да се включат в дискусия само тогава, когато нещо не им харесва и искат да го обидят. И тъй като това се отнася главно за отношението на част от публиката, а въпросът е насочен към сцената, що се отнася до нея, иска ми се песните и видеата да бъдат по-изпипани откъм саунд и продукция. Нужна е повече креативност и това не е нужно непременно да е свързано с пари, тъй като една добра идея може наистина да направи чудеса.

Да се върнем отново към теб: от модел през продуцент до изпълнител: какво ти дадоха и продължават да ти дават всички тези роли?
Всички тези роли ми дават възможност да се изявявам и да бъда артист. Като модел общувам с хората без думи, само чрез внушения. Като продуцент аз съм човекът, който има цялата концепция и сглобява пъзелът. А като изпълнител успявам да изразя себе си на още повече нива.

Идваш от музикално семейство, баща ти е оперен певец. Кой е най-ценният професионален урок, който научи от него?
Най-ценният урок, който моят баща ми даде в професионален план, е за високото пеене. Той е оперен певец и това е неговото поле на изява, познава всички специфики и тънкости в това нелеко музикално направление. Ето защо ми показа специални техники, които ми помагат да не се притеснявам, когато трябва да изпея много висока тоналност на живо. Дори и да знаеш, че няма как да го изпееш, както на записа, пак има начин да го направиш да звучи повече от добре.

Последната ти песен е заснета в Ню Йорк, но в нея пееш на български език и по тема, която ти спечели ban в YouTube USA. Защо избра да възпееш точно нея?
Песента се казва “Козунака” и макар, че на клипа обикалям Times Square и други нюйоркски локации с истински козунак, все пак става ясно, че песента е посветена на пушенето на трева или т.нар. коз. Направих я, защото искам да провокирам дебат в България, който да бъде за регулация и контролирането на употребата на марихуана. В световен мащаб не са една и две страните, които са легализирали марихуаната и които не я приемат за тема табу, а говорят по нея. Смятам, че е напълно задължително подобни важни въпроси да се дискутират, защото, няма какво да се лъжем, много хора, голям процент от тях млади и в тийнейджърска възраст, пушат трева. Но не е ясно от какви източници се снабдяват, което може да доведе до още по-неприятни последствия. Ето защо считам, че това е тема, по която трябва да говорим, вместо да навеждаме засрамено глави, сякаш е нещо неприлично. Защото когато човек е образован по даден въпрос, той знае как да се предпази, когато е нужно.

Годината е към своя край: каква е твоята равносметка от нея?
Ако мога да обобщя с едно изречение, то бих казал следното: един голям хит с Атанас Колев и се надявам тенденцията да продължи.

Фотограф: Rick Day

Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

 

 

 

 

 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg