Автор: Лилия Големинова
Каква беше 2023, ако погледнем (и се вслушаме) в така неуловимата и неподатлива на определения и обобщения територия на джаза у нас?
Това е опит да съберем на едно място важните събития, някои тенденции, срещите с големите (не задължително прочутите) в света джаза. И за малките джаз светлинки.
Започваме с фестивалите. Те не са малко, различни са – като отношение към джаза, като размах, като мисия. Но всички те създават общности. Дали с мащаба на A to Jazz, който показва, че може да събере многохилядна публика в Южния парк на джаз приключения, срещайки ги с Джудит Хил (която освен работата си с Принс и неговото менторство в миналото, към днешна дата може често да бъде видяна на една сцена с изпълнители като Робин Тик, например), Bilal и останалите гост-звезди ?!Или пък с незабравимото съ-преживяване на високото и чаровно недостъпното и волно Деветашко плато?! Или пък в концертната зала на града, едновременно бутиков и безкомпромисно посвещаващ, какъвто е пловдивският, на Мирослава Кацарова? Всички посоки са хубави по своему. И важни са (ако импровизираме по това, което е казал Майлс Дейвис) следващите ноти, прощавайте – издания.
Ако се върнем към юлските дни на A to Jazz, освен добавената стойност на този фестивал за града (която беше надлежно изчислена и показана през ноември, това също си беше важно събитие), трябва да отбележим изключително силната българска селекция, която даде възможност на широката публика да се запознае с EVDN (Евден Димитров), Криста, Bobo & The Gang, които иначе (някак незаслужено) далеч не се чуват и виждат по медиите с подобаващо за таланта им внимание. Появата на много младите Funкilicious също беше плюс, защото пътеката, проправена от Акага и последвана от формации като Funky Miracle и SoulBmoll, е важна и смислена.
Криста беше на площада в София и в новогодишната нощ с много качествените музиканти, с които работи – знак за промяна. Някога в Китай са казвали, че който променя музиката, променя и обществото. На площада бяха и младите музиканти от Брас бенда на музикалното училище в София, редом с BrazzVilliDJ на Вили Стоянов, на когото отделно ще обърнем внимание. Кога София е влизала в новата година с толкова фънк и (макар и малко) джаз?!
Всъщност фестивалите поставят и тенденциите. И успоредните музикални пътеки. Именно на Петър Димитров (А то Jazz) беше поверена въпросната новогодишна програма на площада.
И понеже споменахме Джудит, която е работила с Принс, да добавим едно любопитно ново събитие, в не така джазовия в представите ни Перник, където първото си издание имаше Кракра Джаз. Там се появи, например, датската саксофонистка Ида Нилсен (в чиято биография отново има работа в бенда на Принс), както и американския барабанист Грегъри Хътчинсън, и великолепния Петър Славов, който е добре познат и работи с някои от най-добрите в света на джаза в Ню Йорк.
Именно негов проект беше сред интересните акценти на Банско джаз фестивал (и Банско някога изглеждаше много далеч от джаза, а вече 27-ма година през лятото джазът отива на почивка именно там) – та Петър Славов имаше карт бланш да създаде проект специално за фестивала (добра световна практика) и избра да покани китариста Христо Вичев (отскоро познат и в България, именно от Банско, иначе добре поставен на Западния бряг в Щатите), космополитния европейски звук с български мотиви на саксофониста Владко Кърпаров и роденият, израснал и базиран в България и непрестанно търсен барабанист Димитър Семов. Специален проект доведе от Париж и тромбониста Георги Корназов. Други запомнящи се моменти от Банско тази година бяха Франк Гамбали (любимият китарист на Чик Къриа), украинското трио Показ (не по географски, а по музикантски причини), JP3 и съвместната програма на тази непрестанно усмихната и можеща сякаш да изсвири всичко на своя акордеон Вероника Тодорова и нетрадиционния виолончелист Кристофър Херман. Тук ще отворя две скоби – Вероника също направи фестивал Jam by the River в Дебнево (близо до родния й Троян и съумя да доведе там няколко хиляди души да слушат смислена музика, а не друга). И все по-яркото присъствие на акордеонистите в джаза (в най-широкия смисъл на понятието) у нас е една затвърждаваща се тенденция – именно заради Вероника Тодорова, но и заради Калоян Куманов, който след години навън се завърна в Пловдив (макар че сега отново заминава на турне с един знаменит барселонски китарен ансамбъл) и изгради няколко интригуващи програми, включително и в рамките на сезона на Биг бенда на БНР, където свои концертни вечери с бенда имаха и Владимир Кърпаров, и Георги Корназов и работилия в Германия и Полша джаз пианист Константин Костов, който представи заедно с Христо Йоцов и Димитър Карамфилов свой поглед към „Картини от една изложба“.
Да се върнем в Банско – там мисията е да се възпитава вкуса към хубавата музика, да се запази миналото и историята на джаза (вече има постоянна експозиция на джаза в читалището на централния площад, която – така се надява дамата, която ръководи фестивала и чиято идея е това, Илиана Щерева – ще се обогатява непрестанно с помощта на джаз общността у нас и наследниците на големите ни джазмени) и да се дава шанс на талантливите млади музиканти. Тук не трябва да подминаваме второто издание на Джаз академията (която година по-рано стартира и дори даде възможност на три млади певици да пеят заедно със Салвадор Собрал) и втората сцена на фестивала (само за младите), която събираше все повече публика като финалният концерт беше впечатляващ. Тук главни „виновници“ са Михаил Йосифов и Вили Стоянов, които продължават да пренареждат или по-скоро да подреждат музикалната реалност и дават пример, преподавайки и свирейки редом с младите в браса/джаза.
В Банско също имаше певица, работила с някои от най-големите – Луси Удуърд, беквокалистка на Род Стюарт, Барбара Срейзанд, Селин Дион показа, че може да бъде и на предната линия (джаз и блус се смесваха при нея, с елементи дори на кънтри). И, разбира се, роденият в Куба Алфредо Родригес, открит за света от Куинси Джоунс, който доказа, че е един от най-големите джаз пианисти днес (първото му свирене след бягството му от Куба в Америка, между другото, е било с Петър Славов). Тук се получи и интересна съпоставка с малко по-рано гостувалия (първо в София, Пловдив и Варна, а после и в Боровец) Роберто Фонсека.
И така, в началото на август почитателите на джаза имат избор – могат да отидат в Банско, могат да отидат и в Боровец. Толкова заряд и потенциал е имало в създадения от покойния д-р Емил Илиев джаз фестивал в Банско, че стига за два фестивала сега – единият свързан с мястото, откъдето започна всичко, а другият – със семейството на д-р Джаз (както се нарича книгата за него), който носи неговото име и се реализира с подкрепата на община Самоков… И за пореден път трябва да си припомним, че фестивалите, събитията, общностите се правят от личности. Често нееднозначни, но с мисия и размах.
През 2023 отбелязахме 80-години от рождението на големия флейтист Симеон Щерев – Банана – единственият българин, който е бил официално номер едно в света (сред джаз флейтистите), както ми припомни Христо Йоцов. Изгубихме Марио Станчев, който е свирил в квартета на Симеон Щерев (някога, някога, вече толкова някога) – изключителен джаз пианист, с ярка кариера във Франция (Лион).
Михаил Йосифов продължи да пътува и да свири в най-големите и престижни зали в света с Пинк Мартини (освен Новините в джаза, преподавателската си работа в Музикалната академия и (почти) мисионерските си пътувания из музикалните училища в страната), а отскоро сред музикантите там е и Димитър Карамфилов.
Оттук ще продължим в обзора на джаза през 2023. To be continued…
Снимка на корицата – © A to Jazz Festival 2023