Автор: Стефан Стефанов
За 20 години човек изминава безметежния път от рождението до юношеството и достигайки до тази възраст вече не е дете, нито е възрастен. Това е страхотната точка в живота, когато човек е зареден с очакването, че най-доброто тепърва предстои. От та; нататък започва истинското развитие като личност и това е част от една продължителна еволюция. Пактът със съдбата отдавна е сключен, но горе-долу по това време е подпечатан и Der Hunds вече са там – по следата на собственото си вдъхновение и тя никога не ги е водила в кръг.
На 21 октомври българската алтернативна група отпразнува по своя мощен и шумен начин всички преминати етапи от своето 20-годишно музикално поклонение. Събитието в Mixtape 5 само по себе си манифестира едно забележително дълголетие на българската рок сцена, която по принцип изключва нерешителните сравнително бързо. Der Hunds определено не са от тях и не само, че не се отказаха, ами си създадоха свое собствено царство в един ъгъл на музикалната ни действителност.
Der Hunds са част от едно силно поколение в българския алтернативен рок, което завинаги остана много здраво стъпило на земята и това несъмнено е едно от предимствата му. Тези хора знаят как да творят с вдъхновение и как да живеят достойно животите си – в този смисъл изборът на Soundprophet за подгряваща група на събитието изглежда повече от адекватен. И двете групи от много време плават в едни и същи води, а по-важното е, че имат общи ценности. Не е тайна, че творчеството на Soundprophet е изтъкано от общочовешки послания, които в еднаква степен могат да бъдат нашепнати или извикани в ухото на редовия фен. Също като Der Hunds, това е банда, която не само че не свали летвата за всички тези години, ами разшири хоризонта на своите търсения. Изпълненията на парчета като Mole Animals, Strive и Slavery отдавна са обособили образа на групата като бегач на дълги разстояния, който не спира по посока към слънцето. А вероятно най-големият подарък, който Soundprophet направиха на своите колеги, беше респектът, който им отдадоха по време на своя сет. Много банди са споделяли една сцена по случайност, но в признанието и приятелството няма нищо случайно – те се заслужават.
Втората част от събитието беше посветена на едно вихрено представяне на дългата история на Der Hunds. Групата се впусна в своя класически смазващ сет, който не остави съмнение какво мислят да правят Боби Косатката и компания в следващите десетилетия. В хода на концерта гръмотевичния ритъм, надъханите рифове и може би най-запомнящите се вокали в съвременния български рок бяха свидетелство защо тази група оцелява, въпреки всичко. Парчетата от първия албум Blue Animals (2009), като Mr. Blister, Swan Song и Done Nothing все още съдържат енергията на хлапето от мазето, коeто оглушава съседите в пристъп на избуяваща младост. Песни, като Homesick и Waterfall от албума Home (2012) пък изстрелват нагоре до последния етаж, докато междувременно взривяват асансьора. Подобен тип събития неминуемо имат обзорен характер и не е трудно човек да си даде сметка за развитието на бандата през призмата на времето. Така например, не е трудно да се забележи, че парчета, като Fire от последния (за сега) албум на Der Hunds Apocalyptoholics от 2020 г. притежават същия завиден размах, но са много по-шлифовани като композиция и изпълнение. Ако е необходим по-поетичен изказ – сега музиката на групата напомня на буря, която носи мълнии и те не падат във всички посоки, а където трябва.
Разбира се, продукцията на една банда е изтощително колективно усилие, а когато става дума за такова творческо дълголетие, е логично членовете на екипажа да се сменят. Важно е те да запазят уважение помежду си, за да могат да празнуват заедно юбилея на своето дружно постижение. Важно е, че на сцената на Mixtape 5 се качиха бившите китаристи на групата Вили Попов и Калин Велчев, както и барабанистът Георги Фидлер. Действително, какъв по-добър повод бившите и настоящи членове на Der Hunds да видят на живо как общото дело е все толкова жизнено, все толкова валидно?
В духа на българското рок дело в по-широк смисъл своето място на сцената заеха Дани Ганчев и Иво Чалъков от Тангра. За финал концепцията на концерта придоби още по-големи размери и излезе извън границите на България, времето и пространството. Музикантите се събраха за кавър на Hunger Strike на Temple of the Dog, което беше перфектният завършек на един продължителен рок маратон в съботната вечер. С това духът беше върнат обратно в бутилката и когато думите са излишни, а музиката е свършила, остава само доброто предчувствие за следващите 20 години.
Снимки: © Ивелина Иванова, Прожектор Плюс