Автор: Лилия Големинова
То това си му е била винаги ролята на рока – да променя. Наскоро, в съвсем друг, съвсем не музикален контекст, една много успешна млада бизнес дама ми каза следното „Когато има много компании с ценностна система, пазарът се променя“. Мисля си, че това се случва сега на родната музикална сцена. Макар и бавно, и с недостатъчна подкрепа. Има много групи с модерни рок ценности, пейзажът също се променя. Има и хора, които сърцато помагат на тези след тях да оформят и защитават тези ценности.
Дори само фактът, че три български групи от тези, които правят рок от ново поколение (Остава, Jeremy и Hayes&Y) имат концерти в НДК, като Остава и Jeremy са в зала 1, в рамките на по-малко от два месеца, е знаков. Друга обикновено е музиката, която сме свикнали да се разполага удобно на тази сцена и да пълни залата (обикновено с помощта на много приятели). А сега три български групи имат смелостта да призоват рок публиката там. И ако Остава почакаха доста, другите две имат късмета да са едновременно много добри и да е дошъл точния момент. Имат широки хоризонти пред себе си, а през последните години все по-често виждахме разпродадени клубовете и вечерите на фестивалите, на които свирят. Всяка от тях следва съвсем различен път, но заедно са символ на промяната.
Но Остава… Остава имат специална роля в българската музика. Група без аналог в много отношения, те вървят по своя брит-рок път вече 31 години. Удивително е колко са изпреварвали процесите в родната алтернативна рок музикална действителност. Изживяват истински ренесанс от няколко години, на концертите им ходят хора, родени години след създаването на групата, които знаят текстовете дори на най-ранните им песни. И като говорим за думите, които при Остава наистина нямат Работно време, а са тук, там и навсякъде, където трябва – текстовете са друга отличителна тяхна черта – богати, смислени, актуални, приковаващи вниманието, пораждащи размисъл. В тази част (в създаването им) много силен е вокалистът Свилен Ноев – кой друг може да „завърти“ песен и разпее думи като Взлом, Саботаж или Внимание??!!
Трябва да се отбележи също, че новото, модерното българско кино и някои от сериалите започнаха да избират именно Остава, когато в хода на сюжета има нужда от песен (което показва, че в саундтрака на ежедневието ни има не само поп или други стилове, които не искам да споменавам дори) или пък се обръщат към тях да запишат нещо специално. Примерите са много, ще спомена два само – „Дъвка за балончета“ и „18% сиво“. King Kong на Jeremy например „изигра“ ключова роля в така добре направения сериал Порталът. По този начин модерният български рок става част от голямата културна картина на днешния ден.
Но да се върнем на Остава, които с постоянството, с което останаха верни на музикалните си ценности, проправиха път и създадоха тенденции. Един от основателите на групата – китаристът Георги Георгиев (май по-познат като Жоро от Остава), е помогнал като ментор на много стойностни алтернативни рок групи. Като започнем от Hayes&Y, преминем през така талантливите и все още недостатъчно оценени Jin Monic (наскоро изключително сполучливо описани от Деница Славова – един добър приятел на истински хубавото в музиката, като меланхоличните герои на индирока), Vick, Bears and Hunters (които вече не съществуват, но музикантите от групата са в основата на много други качествени рок проекти) и стигнем до много младите, но вече впечатляващи и със страхотно бъдеще, надявам се, Innerglow. Всички те са били подкрепяни от Остава, подгрявали са Остава, били са на първите си големи сцени, благодарение на Остава. Георги Георгиев неуморно е лобирал за тях, разказвал е колко са талантливи, свирил е китари в някои от песните им, давал е съвети. И създаде своя лейбъл Homeovoxmusic именно, за да спомага този тип музикални ценности. Така неусетно и скромно се превърна в човек, който променя за добро музикалната матрица. Сам той – многостранно талантлив, пише музика за театрални постановки, негова е музикалната концепция (съвместно с друг визионер на музикалното поле, какъвто е Петър Дундаков) и знаковата „Няма да е днес“ от „Грозната истина за група Жигули“.
Та… Остава отдавна са Кислород* за модерния рок у нас. Защото вече има създадена ценностна система, има и критична маса – за рока, който вече не е ъндърграунд в България, както преди 7 – 8 години го описа Калин Петров, друг положителен елемент на българската музикална сцена (Акага и Сленг). Той, между другото, е част от проекта на Жоро от Остава Homeovox, заедно с Петко Славов (от Airbag) и Мартин Профиров (PIF и много други). Проект, създаден на базата на обща музикална естетика, чиито очертания на алтернативната рок сцена у нас започват да се долавят все по-ясно.
Има ги вече и Hayes&Y, които са базирани в Манчестър. Те бяха забелязани от BBC и често правят премиери на песните си в радиостанции в Сиатъл, смело експериментират, търсят, смесват посоки, а Благо все по-често е канен да пише песни за други музиканти. Има ги Jeremy, чийто забележителен старт беше със спечелването на International Songwriting Competition в категорията indie rock и които вървят неотклонно по своята рок пътека. Имаше ги Macrophone, а сега Ali… радващото е, че списъкът е дълъг и непрестанно се допълва. И имам още много да ви разказвам.
*Кислород е заглавието на последния албум на група Остава (б.а)